Д-р Даниел Христов: Спешната медицинска помощ по въздух тепърва ще набира популярност и сила в България
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Даниел Христов е роден в Разград. Завършва медицина в МУ – Плевен през 2022 година Започва кариерата си като доктор в Мултипрофилно незабавно поделение към УМБАЛ “ Д-р Георги Странски “ в Плевен.
През септември 2024 година приключва и магистратура по здравен мениджмънт и ръководство на здравните грижи. От октомври 2022 година е специализант по анестезиология и интензивно лекуване, а от май 2025 година - докторант към Катедра „ Анестезиология и интензивно лекуване “ при МУ – Плевен.
Работи като анестезиолог в УМБАЛ „ Св. Марина “ в Плевен, образова се в Центъра за незабавна здравна помощ по въздуха (ЦСМПВ) в Долна Митрополия (HEMS).
Д-р Христов, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля фамилията, учебното заведение за този Ваш избор?
Решението да се посветя на тази специалност при мен пристигна относително рано. Макар да нямам родственици лекари или медицински служащи, още в 8-ми клас взех решение, че това ще е моят път.
Въпреки че към момента не бях наясно с какво се понечвам и какво ще ми коства, знаех, че за мен това е единственото свястно нещо, с което желая да се занимавам.
Както загатнах, в фамилията ми няма лекари, само че татко ми е отдал забележителна част от професионалния си път на опазването на здравето – на административни и мениджърски постове в болнични заведения. Оттам пристигна и контактът ми с доста български и задгранични лекари. Срещите и диалозите ми с тях ме въодушевиха да се занимавам с медицина.
Относно учебното заведение мога да кажа, че то ми сподели какво не желая да бъда, което също е помощ...
В момента специализирате анестезиология. Кога се появи ползата Ви към тази компетентност? Кои са най-хубавите Ви учители в нея?
Да, в този момент съм последна година специализант съм в Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване в УМБАЛ „ Света Марина “ в Плевен. Това е и болничното заведение, която ми даде късмет да се докосна до медицината още от студентската пейка.
Интересът ми към тази компетентност се появи, когато се сблъсках лице в лице с множеството клинични специалности по време на образованието ми в МУ – Плевен. Тогава си дадох сметка къде са моите мощни страни и какво желая от специалността си.
Анестезиологията и интензивното лекуване носят адреналин, отговорност и безгранична задоволеност след всяка сполучлива интервенция. А знаете, че нашите намеси нерядко са въпрос на живот и гибел. Точно това и желаех - дейностите ми да са решаващи, да имат значение, да водят до резултат.
Когато става дума за учители, незабавно изскачат три имена в съзнанието ми: доцент Иван Малкодански, доцент Петко Стефановски и доктор Тодор Тодоров – не просто учители, а и другари с времето. От тримата съм научил – и в кръга на шегата, съм „ откраднал “ много огромна част от знанията и уменията, които считам, че все още ме вършат квалифициран, само че не и самоуверен.
Вече сте един от малко експерти у нас, минали образование за реанимационни дейности при избавителни интервенции във въздуха. Как приехте предизвикването да се квалифицирате и в тази тенденция?
Да, все още съм един от дребното такива експерти. Вярвам, че тази добра самодейност за развиване на незабавната здравна помощ по въздух в България занапред ще набира известност и мощ.
В близко бъдеще доста сътрудници лекари и експерти по здравни грижи ще демонстрират интерес, ще минават образования и ще са в подготвеност да работят в такава конюнктура.
Желание и интерес да работя в тази сфера имах още от стартирането на плана, само че в самото начало критериите и условията за лекари не можех да покрия поради дребния си стаж. Радвам се, че до момента в който пристигна време за насърчаване въз основата до Плевен, към този момент покривах условията и съумях да стана част от екипа.
Разкажете по какъв начин мина това образование. Какво запомнихте най-силно, какво открихте за себе си? Чувствате ли се подготвен да участвате в избавителни интервенции по въздуха?
Обучението ми продължава. Известно е, че медицина се учи цялостен живот и считам, че това е следващото доказателство.
До момента вниманието ми привлякоха много забавни аспекти – един от тях бе образованието по CRM - crew resource management, което ни даде скъпи метод за справяне в сериозни обстановки и насочни точки, в които да надградим личностните си качества, с цел да бъдем оптимално ефикасни за пациентите и екипа си.
Не мога да откроя съответен миг или тематична област, като имам поради големия набор от знания и умения, които би трябвало един доктор да придобие с цел да бъде оптимално ефикасен.
Обученията по Crew resource management не отстъпват по значимост от тези, които засягат напълно здравната доктрина и процедура, нито от взаимните образования по сигурност с опитните водачи, които пилотират машините.
Чувствам се подготвен, тъй като това е средата, в която съм най-ефективен – напрегната, налагаща бързо и тъкмо взимане на решения. Вярвам, че и идните образования ще ми бъдат потребни и ще ме доизградят като добре работещ и оптимално потребен доктор в изискванията на неотложност.
Оттук нататък – накъде? На какви други тематики и проблеми от специалността очаквате да се посветите в близко бъдеще?
Както към този момент загатнах, образованията ми в ЦСМПВ към момента не са завършили, само че това не ме стопира да се развъртвам и в главната си компетентност – анестезиология и интензивно лекуване.
Вече съм докторант в МУ – Плевен и ще развъртвам дисертационен труд в тази област. Темата ще бъде от сферата на анестезиологията и ще проучва и потвърждава преимуществата и изгодите на мултимодалната безопиатна упойка и аналгезията в изискванията на лапароскопска и роботизирана хирургия.
Никога не съм работил на по-малко от две места и считам, че това е следващото предизвикателство, с което би трябвало да се оправя – да направлявам множеството си отговорности.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
В персонален проект, макар неналичието на доста свободно време, сполучвам да върша нещата, които обичам – спорт, пътешестване и от време на време просто да си седнал съм на дивана и да тъна до уши в някой сериал.
Спортът е доста значима част от живота ми – с изключение на на дисциплинираност, ме е научил и да бъда играч с готовност за победа.
Започнах с футбол, в този момент упражнявам кросфит и тичам дълги дистанции. Макар да нямам особени триумфи в тези две посоки, те доста ми оказват помощ да се оправям с насъбраното напрежение.
Друго мое обичано занятие е пътуването, комбинирам го с различен мой интерес – електронната музика. Напоследък съумявам да навестявам разнообразни музикални фестивали из Европа, съчетавайки туризъм с присъединяване в тези музикални събития.
Една от обичаните ми книги е „ 1984 “ на Джордж Оруел, само че в случай че би трябвало да съм почтен – акцентирам на здравната литература, която за момента е приоритет пред художествената.
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си, които в този момент поемат по пътя на специалността анестезиология?
На сътрудниците, които са се насочили към това направление на медицината, бих поискал да обикнат специалността от рано – по този начин ще се любуват на магията ѝ всеки ден. Не е загадка, че сме относително дефицитна компетентност в страната ни и се надявам ползата към нея да нараства, тъй като тя дава извънредно доста благоприятни условия за развиване – както клинично, по този начин и академично.
Като за край – поисквам им отдаденост, самообладание и почитание към специалността и към пациентите ни. И, с цел да обобщя – сигурен съм, че най-интересното занапред следва!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Даниел Христов е роден в Разград. Завършва медицина в МУ – Плевен през 2022 година Започва кариерата си като доктор в Мултипрофилно незабавно поделение към УМБАЛ “ Д-р Георги Странски “ в Плевен.
През септември 2024 година приключва и магистратура по здравен мениджмънт и ръководство на здравните грижи. От октомври 2022 година е специализант по анестезиология и интензивно лекуване, а от май 2025 година - докторант към Катедра „ Анестезиология и интензивно лекуване “ при МУ – Плевен.
Работи като анестезиолог в УМБАЛ „ Св. Марина “ в Плевен, образова се в Центъра за незабавна здравна помощ по въздуха (ЦСМПВ) в Долна Митрополия (HEMS).
Д-р Христов, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля фамилията, учебното заведение за този Ваш избор?
Решението да се посветя на тази специалност при мен пристигна относително рано. Макар да нямам родственици лекари или медицински служащи, още в 8-ми клас взех решение, че това ще е моят път.
Въпреки че към момента не бях наясно с какво се понечвам и какво ще ми коства, знаех, че за мен това е единственото свястно нещо, с което желая да се занимавам.
Както загатнах, в фамилията ми няма лекари, само че татко ми е отдал забележителна част от професионалния си път на опазването на здравето – на административни и мениджърски постове в болнични заведения. Оттам пристигна и контактът ми с доста български и задгранични лекари. Срещите и диалозите ми с тях ме въодушевиха да се занимавам с медицина.
Относно учебното заведение мога да кажа, че то ми сподели какво не желая да бъда, което също е помощ...
В момента специализирате анестезиология. Кога се появи ползата Ви към тази компетентност? Кои са най-хубавите Ви учители в нея?
Да, в този момент съм последна година специализант съм в Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване в УМБАЛ „ Света Марина “ в Плевен. Това е и болничното заведение, която ми даде късмет да се докосна до медицината още от студентската пейка.
Интересът ми към тази компетентност се появи, когато се сблъсках лице в лице с множеството клинични специалности по време на образованието ми в МУ – Плевен. Тогава си дадох сметка къде са моите мощни страни и какво желая от специалността си.
Анестезиологията и интензивното лекуване носят адреналин, отговорност и безгранична задоволеност след всяка сполучлива интервенция. А знаете, че нашите намеси нерядко са въпрос на живот и гибел. Точно това и желаех - дейностите ми да са решаващи, да имат значение, да водят до резултат.
Когато става дума за учители, незабавно изскачат три имена в съзнанието ми: доцент Иван Малкодански, доцент Петко Стефановски и доктор Тодор Тодоров – не просто учители, а и другари с времето. От тримата съм научил – и в кръга на шегата, съм „ откраднал “ много огромна част от знанията и уменията, които считам, че все още ме вършат квалифициран, само че не и самоуверен.
Вече сте един от малко експерти у нас, минали образование за реанимационни дейности при избавителни интервенции във въздуха. Как приехте предизвикването да се квалифицирате и в тази тенденция?
Да, все още съм един от дребното такива експерти. Вярвам, че тази добра самодейност за развиване на незабавната здравна помощ по въздух в България занапред ще набира известност и мощ.
В близко бъдеще доста сътрудници лекари и експерти по здравни грижи ще демонстрират интерес, ще минават образования и ще са в подготвеност да работят в такава конюнктура.
Желание и интерес да работя в тази сфера имах още от стартирането на плана, само че в самото начало критериите и условията за лекари не можех да покрия поради дребния си стаж. Радвам се, че до момента в който пристигна време за насърчаване въз основата до Плевен, към този момент покривах условията и съумях да стана част от екипа.
Разкажете по какъв начин мина това образование. Какво запомнихте най-силно, какво открихте за себе си? Чувствате ли се подготвен да участвате в избавителни интервенции по въздуха?
Обучението ми продължава. Известно е, че медицина се учи цялостен живот и считам, че това е следващото доказателство.
До момента вниманието ми привлякоха много забавни аспекти – един от тях бе образованието по CRM - crew resource management, което ни даде скъпи метод за справяне в сериозни обстановки и насочни точки, в които да надградим личностните си качества, с цел да бъдем оптимално ефикасни за пациентите и екипа си.
Не мога да откроя съответен миг или тематична област, като имам поради големия набор от знания и умения, които би трябвало един доктор да придобие с цел да бъде оптимално ефикасен.
Обученията по Crew resource management не отстъпват по значимост от тези, които засягат напълно здравната доктрина и процедура, нито от взаимните образования по сигурност с опитните водачи, които пилотират машините.
Чувствам се подготвен, тъй като това е средата, в която съм най-ефективен – напрегната, налагаща бързо и тъкмо взимане на решения. Вярвам, че и идните образования ще ми бъдат потребни и ще ме доизградят като добре работещ и оптимално потребен доктор в изискванията на неотложност.
Оттук нататък – накъде? На какви други тематики и проблеми от специалността очаквате да се посветите в близко бъдеще?
Както към този момент загатнах, образованията ми в ЦСМПВ към момента не са завършили, само че това не ме стопира да се развъртвам и в главната си компетентност – анестезиология и интензивно лекуване.
Вече съм докторант в МУ – Плевен и ще развъртвам дисертационен труд в тази област. Темата ще бъде от сферата на анестезиологията и ще проучва и потвърждава преимуществата и изгодите на мултимодалната безопиатна упойка и аналгезията в изискванията на лапароскопска и роботизирана хирургия.
Никога не съм работил на по-малко от две места и считам, че това е следващото предизвикателство, с което би трябвало да се оправя – да направлявам множеството си отговорности.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
В персонален проект, макар неналичието на доста свободно време, сполучвам да върша нещата, които обичам – спорт, пътешестване и от време на време просто да си седнал съм на дивана и да тъна до уши в някой сериал.
Спортът е доста значима част от живота ми – с изключение на на дисциплинираност, ме е научил и да бъда играч с готовност за победа.
Започнах с футбол, в този момент упражнявам кросфит и тичам дълги дистанции. Макар да нямам особени триумфи в тези две посоки, те доста ми оказват помощ да се оправям с насъбраното напрежение.
Друго мое обичано занятие е пътуването, комбинирам го с различен мой интерес – електронната музика. Напоследък съумявам да навестявам разнообразни музикални фестивали из Европа, съчетавайки туризъм с присъединяване в тези музикални събития.
Една от обичаните ми книги е „ 1984 “ на Джордж Оруел, само че в случай че би трябвало да съм почтен – акцентирам на здравната литература, която за момента е приоритет пред художествената.
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си, които в този момент поемат по пътя на специалността анестезиология?
На сътрудниците, които са се насочили към това направление на медицината, бих поискал да обикнат специалността от рано – по този начин ще се любуват на магията ѝ всеки ден. Не е загадка, че сме относително дефицитна компетентност в страната ни и се надявам ползата към нея да нараства, тъй като тя дава извънредно доста благоприятни условия за развиване – както клинично, по този начин и академично.
Като за край – поисквам им отдаденост, самообладание и почитание към специалността и към пациентите ни. И, с цел да обобщя – сигурен съм, че най-интересното занапред следва!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ